Димчев, Шкварек, ЛГБТ пропагандата и парите за култура
Следвайте " Гласове " в
Автор: Мартин Петрушев
Шкварек разкритикува финансирането на спектакъла „ In hell with Jesus “ на Иво Димчев от Национален фонд „ Култура “ и макар че не съм склонен с част от тезите му, изцяло разбирам жлъчното му отношение.
В случая с името на този пърформанс имаме прекаленост, която цели провокация, както по-голямата част от осъществяванията на Иво Димчев. Не може да се изключи обаче, че има крайни и даже богохулни креативен феномени (като да вземем за пример „ Свещената планина “ на Ходорковски от 1973), въодушевили посредством своите фрагменти и елементи други създатели, които по-късно доближат нови хоризонти в своето изкуство и преодоляват тясната рамка на постмодерното, обновявайки типичен форми.
Шкварек приказва и пази позициите на класическия реакционер, а моето светоусещане е на типичен демократичен човек, който по насила е попаднал в консервативния набор. Почти по наложителност съм склонен с доста огромна част от неговите възгледи. За мен е шокиращо, когато чета за всекидневните опити на радикалния демократизъм, който подтиква момчетата да си режат половите органи, а девойките – първите първи проблясъци на гърдите си. Наскоро четох публикация в „ Ройтерс “, в която отбраната на тези дейности се лансираше със напълно естествен звук като вярна и допустима, щом съответствала на избора на детето.
За мен казусът с ЛГБТ общността не е другостта на половата ориентировка, а нейното нападателно политизиране и опитът за основаване на норма. В своя „ Сатирикон “ Петроний (ок. 14-66 година сл. Хр.) освен разказва като най-естествено спането на мъже с други мъже, само че разказва и мъже, които се обличат, гримират и се вършат на дами. Фелини в своята кино версия на романа, което прочее е един от по-слабите му филми, вкарва фетиш към облика на хермафродита. Съществуват студии и проучвания, които се пробват да потвърдят, че тъкмо нормализирането на това публично проявяване е знак на разпадащия се античен Рим, както в този момент е знак на упадъка на западната цивилизация. Скептичен съм към толкоз едри систематизирания, тъй като има голям брой други фактори, само че на моменти може да се приказва за намерено демонски внушения, за образование на антистойност и за вътрешно обезличаване на децата посредством ЛГБТ(К+) облици.
Исторически факт е обаче, че по времето на Шекспир дамите в театъра са се играели от мъже. За мен ролевите игри на половете не са и не би следвало да са нещо толкоз извънредно на сцената. Сцената е лабораторно пространство, а експериментатори като Антоанен Арто или Гротовски са хвърляли актьорите във физически крайности, които надалеч надвишават междуполовата трансгресия. Преднамерено или инцидентно такива експериметни могат да доведат до нови летви в изкуството, от което по-късно и по-класическите творби да се качат на ново ходило.
Но какъв е въпросът с Иво Димчев? Иво Димчев несъмнено е надарен. Първото доказателство за това е, че е признат в НАТФИЗ в класа на Коко Азарян и Тодор Колев, въпреки и на идната година да напуща. Провокациите на Димчев са крайни и в някои случаи искрено отблъскващи. Веднъж присъствах на негов театър, в който демонстрира фотоси на лайно или на мъртви деца и нанася шокови талази на публиката сред песните. На мен това ми се стори излишно и прекомерно, без значение от концепцията, само че това въпреки всичко е надалеч от актуалните извращения на най-крайните представители на пърформанса. Казвали са ми, че на спектакли в Берлин се сервират на публиката пликчета с пресни човешки фекалии и какво ли не. Толкова е обратно, че чак е грозно да го напишеш. Точно екстремизмът в сходни модерни феномени от дълго време ме навежда на мисълта за нуждата от „ образован авторитаризъм “, както го назова неотдавна проф. Иво Христов в едно изявление при Карбовски.
Какво обаче ме заведе на театър на Иво Димчев? Това, че преди този момент присъствах на негов музикален концерт, на който свиреше мой сътрудник. Не ми се е случвало да пусна на музикант песни като Raise me, Overrated или The hollow man и той да не е признал висотата на креативното достижение в тях (някои ще го сметнат за неумсетно, само че тук отстранявам музиката и визията).
Без угризения бих пуснал на сина си да слуша песни от албума Sculptures, макар че бих направил всичко допустимо да го предпазя от свръхполитизираната експанзия на ЛГБТ културата. Но ето – ходил съм на концерт на Иво Димчев в Царския замък в София и мога да потвърдя за себе си, че това беше фактически културно преживяване – синтез сред пиано, глас и картини. Познавам хора, които поради Иво Димчев започнаха да посещават опера. Да, цялата ЛГБТ просвета по наложителност е миметична, а децата се учат посредством подражателство. Но до момента в който масовостта на тази просвета остава по предписание външна и празна от вътрешната страна, екстроверсията на Иво Димчев във „ високите “ му песни е достоверно отражение на вътрешното му светоусещане. От тази позиция не го схващам като натурален представител на политическото ЛГБТК+ придвижване.
Напълно разбирам възмущението на Шкварек за това, че театър с такова название се финансира с парите на данъкоплатеца. Струва ми се въпреки всичко, че тук има някакво изместване на фокуса. Колко милиона от парите на данъкоплатеца и от еврофондовете се наляха в чалга „ културата “? Ако минем около постройката на „ Пайнер “ на улица „ Цар Иван Асен II “, ще забележим надписи, че с изключение на всичко друго те са получили и две финансови инжекции от по 350 000 евро поради коронавирус пандемията. Това финансово систематизиране също се дефинира от страната и е за сметка на данъкоплатеца. Защо не се приказва повече, че точно това финансиране би трябвало да се прекрати? За мен чалга „ културата “ е чукът, който строши главата на две подрастващи генерации и втълпи едно капиталистическо чувство за по-бърз, по-успешен и по-тъп. Спокойно може да се допусна, че прозорците на колите-убийци по българските пътища се тресат точно от чалга ритми. Тази „ просвета “ е нахлула и във висшите образователни заведения. Чувал съм студенти от Софийския университет да се хвалят по какъв начин със своята студентска ISIC карта можели да влизат гратис в чалготеките. Каква по-добра причина да запишеш в университет? Как си показват радикалните либерали, че биха могли да трансформират това без „ образован авторитаризъм “?
И въпреки всичко – належащо ли е всякога да се концертираме върху неприятното? Не, а и най-силната самодейност на Шкварек – „ Месец на фамилията “, стъпва тъкмо върху това. Организираното от него шествие на класическото фамилията се прави в същия месец, в който се организира най-радикалната ЛГБТК+ агитация с прайд на дъгата, пъстър със подиуми за деца. Прайдът ще получи и получава неизбежно финансиране от десетки или стотици НПО-та, а самодейността на Шкварек може би не. Вие не бихте ли били жлъчни?
За мен огромният въпрос остава следният: къде ще заведе българинът детето си? На самодейността на Шкварек, където детето ще разбере значимостта и смисъла на фамилията за едно общество, или на политизирания прайд, където детето ще види какъв брой е радостно да си вихрогон на дъгата, който е влюбен във вътрешното си обезличаване и външния си кич.
26 Ное 2022161924 Ное 2022297422 Ное 2022214421 Ное 202272919 Ное 2022110017 Ное 20222288КоментариГеорги Богданов27 Ное 2022 10:11ч.
Шкварек е прав. Чувствам се извънредно от това, че и от мен са взели пари за такива неща...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати рукола Z27 Ное 2022 10:34ч.
Иво Димчев е като Азис... и двамата са менте гейтаци, извънредно надарени, само че пък толкоз безлични, че без провокация - никой нямаше да ги забележи. Попитайте Азис кой му поръча и заплати " Хотел "... няма да ви каже истината, само че не е и нужно и до момента в който той съумя да се откачи от токсичността на времето си, Димчев заплати тежка цена /СПИН/ и вместо да се осъзнае, той затъва още повече в блатото! За страдание е голям гений!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати рукола Z27 Ное 2022 10:39ч.
Не се плашете от ЛГБТ+ пропагандата, тя към този момент умира и по тази причина и развяват знамето още по-усърдно... само че за моя наслада е тотал вреда! Последния скандал с Баленсиага го доказва
Автор: Мартин Петрушев
Шкварек разкритикува финансирането на спектакъла „ In hell with Jesus “ на Иво Димчев от Национален фонд „ Култура “ и макар че не съм склонен с част от тезите му, изцяло разбирам жлъчното му отношение.
В случая с името на този пърформанс имаме прекаленост, която цели провокация, както по-голямата част от осъществяванията на Иво Димчев. Не може да се изключи обаче, че има крайни и даже богохулни креативен феномени (като да вземем за пример „ Свещената планина “ на Ходорковски от 1973), въодушевили посредством своите фрагменти и елементи други създатели, които по-късно доближат нови хоризонти в своето изкуство и преодоляват тясната рамка на постмодерното, обновявайки типичен форми.
Шкварек приказва и пази позициите на класическия реакционер, а моето светоусещане е на типичен демократичен човек, който по насила е попаднал в консервативния набор. Почти по наложителност съм склонен с доста огромна част от неговите възгледи. За мен е шокиращо, когато чета за всекидневните опити на радикалния демократизъм, който подтиква момчетата да си режат половите органи, а девойките – първите първи проблясъци на гърдите си. Наскоро четох публикация в „ Ройтерс “, в която отбраната на тези дейности се лансираше със напълно естествен звук като вярна и допустима, щом съответствала на избора на детето.
За мен казусът с ЛГБТ общността не е другостта на половата ориентировка, а нейното нападателно политизиране и опитът за основаване на норма. В своя „ Сатирикон “ Петроний (ок. 14-66 година сл. Хр.) освен разказва като най-естествено спането на мъже с други мъже, само че разказва и мъже, които се обличат, гримират и се вършат на дами. Фелини в своята кино версия на романа, което прочее е един от по-слабите му филми, вкарва фетиш към облика на хермафродита. Съществуват студии и проучвания, които се пробват да потвърдят, че тъкмо нормализирането на това публично проявяване е знак на разпадащия се античен Рим, както в този момент е знак на упадъка на западната цивилизация. Скептичен съм към толкоз едри систематизирания, тъй като има голям брой други фактори, само че на моменти може да се приказва за намерено демонски внушения, за образование на антистойност и за вътрешно обезличаване на децата посредством ЛГБТ(К+) облици.
Исторически факт е обаче, че по времето на Шекспир дамите в театъра са се играели от мъже. За мен ролевите игри на половете не са и не би следвало да са нещо толкоз извънредно на сцената. Сцената е лабораторно пространство, а експериментатори като Антоанен Арто или Гротовски са хвърляли актьорите във физически крайности, които надалеч надвишават междуполовата трансгресия. Преднамерено или инцидентно такива експериметни могат да доведат до нови летви в изкуството, от което по-късно и по-класическите творби да се качат на ново ходило.
Но какъв е въпросът с Иво Димчев? Иво Димчев несъмнено е надарен. Първото доказателство за това е, че е признат в НАТФИЗ в класа на Коко Азарян и Тодор Колев, въпреки и на идната година да напуща. Провокациите на Димчев са крайни и в някои случаи искрено отблъскващи. Веднъж присъствах на негов театър, в който демонстрира фотоси на лайно или на мъртви деца и нанася шокови талази на публиката сред песните. На мен това ми се стори излишно и прекомерно, без значение от концепцията, само че това въпреки всичко е надалеч от актуалните извращения на най-крайните представители на пърформанса. Казвали са ми, че на спектакли в Берлин се сервират на публиката пликчета с пресни човешки фекалии и какво ли не. Толкова е обратно, че чак е грозно да го напишеш. Точно екстремизмът в сходни модерни феномени от дълго време ме навежда на мисълта за нуждата от „ образован авторитаризъм “, както го назова неотдавна проф. Иво Христов в едно изявление при Карбовски.
Какво обаче ме заведе на театър на Иво Димчев? Това, че преди този момент присъствах на негов музикален концерт, на който свиреше мой сътрудник. Не ми се е случвало да пусна на музикант песни като Raise me, Overrated или The hollow man и той да не е признал висотата на креативното достижение в тях (някои ще го сметнат за неумсетно, само че тук отстранявам музиката и визията).
Без угризения бих пуснал на сина си да слуша песни от албума Sculptures, макар че бих направил всичко допустимо да го предпазя от свръхполитизираната експанзия на ЛГБТ културата. Но ето – ходил съм на концерт на Иво Димчев в Царския замък в София и мога да потвърдя за себе си, че това беше фактически културно преживяване – синтез сред пиано, глас и картини. Познавам хора, които поради Иво Димчев започнаха да посещават опера. Да, цялата ЛГБТ просвета по наложителност е миметична, а децата се учат посредством подражателство. Но до момента в който масовостта на тази просвета остава по предписание външна и празна от вътрешната страна, екстроверсията на Иво Димчев във „ високите “ му песни е достоверно отражение на вътрешното му светоусещане. От тази позиция не го схващам като натурален представител на политическото ЛГБТК+ придвижване.
Напълно разбирам възмущението на Шкварек за това, че театър с такова название се финансира с парите на данъкоплатеца. Струва ми се въпреки всичко, че тук има някакво изместване на фокуса. Колко милиона от парите на данъкоплатеца и от еврофондовете се наляха в чалга „ културата “? Ако минем около постройката на „ Пайнер “ на улица „ Цар Иван Асен II “, ще забележим надписи, че с изключение на всичко друго те са получили и две финансови инжекции от по 350 000 евро поради коронавирус пандемията. Това финансово систематизиране също се дефинира от страната и е за сметка на данъкоплатеца. Защо не се приказва повече, че точно това финансиране би трябвало да се прекрати? За мен чалга „ културата “ е чукът, който строши главата на две подрастващи генерации и втълпи едно капиталистическо чувство за по-бърз, по-успешен и по-тъп. Спокойно може да се допусна, че прозорците на колите-убийци по българските пътища се тресат точно от чалга ритми. Тази „ просвета “ е нахлула и във висшите образователни заведения. Чувал съм студенти от Софийския университет да се хвалят по какъв начин със своята студентска ISIC карта можели да влизат гратис в чалготеките. Каква по-добра причина да запишеш в университет? Как си показват радикалните либерали, че биха могли да трансформират това без „ образован авторитаризъм “?
И въпреки всичко – належащо ли е всякога да се концертираме върху неприятното? Не, а и най-силната самодейност на Шкварек – „ Месец на фамилията “, стъпва тъкмо върху това. Организираното от него шествие на класическото фамилията се прави в същия месец, в който се организира най-радикалната ЛГБТК+ агитация с прайд на дъгата, пъстър със подиуми за деца. Прайдът ще получи и получава неизбежно финансиране от десетки или стотици НПО-та, а самодейността на Шкварек може би не. Вие не бихте ли били жлъчни?
За мен огромният въпрос остава следният: къде ще заведе българинът детето си? На самодейността на Шкварек, където детето ще разбере значимостта и смисъла на фамилията за едно общество, или на политизирания прайд, където детето ще види какъв брой е радостно да си вихрогон на дъгата, който е влюбен във вътрешното си обезличаване и външния си кич.
26 Ное 2022161924 Ное 2022297422 Ное 2022214421 Ное 202272919 Ное 2022110017 Ное 20222288КоментариГеорги Богданов27 Ное 2022 10:11ч.
Шкварек е прав. Чувствам се извънредно от това, че и от мен са взели пари за такива неща...
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати рукола Z27 Ное 2022 10:34ч.
Иво Димчев е като Азис... и двамата са менте гейтаци, извънредно надарени, само че пък толкоз безлични, че без провокация - никой нямаше да ги забележи. Попитайте Азис кой му поръча и заплати " Хотел "... няма да ви каже истината, само че не е и нужно и до момента в който той съумя да се откачи от токсичността на времето си, Димчев заплати тежка цена /СПИН/ и вместо да се осъзнае, той затъва още повече в блатото! За страдание е голям гений!
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати рукола Z27 Ное 2022 10:39ч.
Не се плашете от ЛГБТ+ пропагандата, тя към този момент умира и по тази причина и развяват знамето още по-усърдно... само че за моя наслада е тотал вреда! Последния скандал с Баленсиага го доказва
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ